€ 14,90
„Стопанката на Господ” е роман по истински случай и требник на българската народна вяра. В книгата са описани лични и родови български тайнства, живи и до днес, и приказката за тяхното откриване. Описанието на тайнствата позволява на всеки българин, който ги прочете, да ги извършва сам или в рода си. Стига да обича и почита корена си… и да усеща потреба да го стори.
Понятието „требник” идва от старата дума „потреба” – нужда. Една от най-големите ценности на книгата са 11-те народни повели и най-вече последната:
„Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!”.
Историята, описана в романа, е посветена на потребата на българите да си пазят обичаите, магията и старата вяра.
В „Дома на Господ” са събрани всички онези истории, които тя е споделила с хората на своите семинари. Жанрът на книгата си Де Мео сама определя като сказание и требник. А най-високата оценка за творбата й дава народната певица Валя Балканска:
„Благодаря на Розмари, че е съзряла огънчето на съхранената българска душа и през тръните и плевелите е отворила път към нея!
Когато прочетох и единайсетте народни повели в тази книга, събрах внуците си и четох и на тях. Мисля си, че това е книга с корени и че ще дръпне много българи за душите…“
ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА:
„…Душата пребъдва много пъти, чедо. И много пъти идва и си отива от тоя свят. Всеки път като затръгва насам, избира – първо земята си, после родителите. Туй е щото е стара и умна душата и знае откъде да й почне ученето. А тя решава пак да си дойде и да се очовечи, щото има бая събрано за учене.
Ето, твойта душа е избрала нашта земя – българската. И се е закачила за нея с едно нешо, дето му се вика Корен. Той има разни израстъци – род, народ, език, болежки, радости – все останали от тия преди тебе. Те са ти в орисията. Те ше ти дават и обич, и сила, и ще те друсват понякога… Само помни, Райно, че щом старата ти душица е избрала тая земя, имала е нещо наум. Затуй требе да си чуваш Корена и да се грижите един за друг!“
Из „Стопанката на Господ“
-----------------------------------------------------------------
– Да, но вещиците са измислица, това са приказки…
– А приказките откъде са дошли? – тихо попита Магда.
– Не знам, от народа. Народът ги е измислил.
– Народът никога нищо не измисля, Райно, от мен да го знаеш. Народът само разказва туй, дето му се е случило. И като не може да си обясни нещо, доукрасява го, позлатява го или го почерня. Но ядката остава винаги. За този, който има очи да я види.
– Искаш да кажеш, че приказките са истина?! И че вещиците…
– Истината се гизди според хората. Те не я долюбват много. Затуй тя си има скривалища. Едно от най-читавите са ѝ приказките. Там надничат само децата, а те са с чисти очи и души. Истина, загърната в приказка, е с голяма сила – защото е дълго опазена и носи стара мъдрост. Най-големите тайни на един народ се пазят в приказките му.
